Дори днес Индия се смята за страна, в която се произвежда най-богатият асортимент от зеленчуци в света. В това няма нищо чудно, тъй като тя е единствената държава, в която вегетарианците са над 80% от населението ù. Най-често приготвяните блюда там са зеленчуковите ястия, които в някои региони се комбинират с плосък хляб, а в други – с ориз. Гхито винаги е предпочитаната мазнина, с която се приготвят. Често обаче се използват алтернативи като синапено олио, сусамово олио или кокосово масло. В България нямаме такова голямо разнообразие от зеленчуци като в Индия и затова рецептите, които подбирам, са съобразени със зеленчуците, които могат да се намерят на нашия пазар. Доколкото ви е възможно, избягвайте ползването на вносни зеленчуци, които често са пълни с химикали, а използвайте пресни зеленчуци от български ферми или производители. Естествените плодове и зеленчуци са по-дребни, имат наситен цвят и нямат „съвършен външен вид”. Може би ви е направило впечатление, че във ведическата кухня не се използват лук, чесън, праз лук, гъби и яйца. Това е така, защото са смятани за храни, които причиняват разстройства и безпокойство на организма. За сметка на това в ястията ще откриете екзотични вкусове, които идват от ползването на други продукти като корен от пресен джинджифил, пресен кокос, пресен кориандър, лимонов сок, къри лист, асафетида или люти чушлета.
Първи метод – Обикновено за този метод зеленчуците са нарязани на квадратчета, жулиени (ленти) или диагонални резени. В началото се готвят, без да се добавя течност и без да са покрити с капак, на силен огън, с много мазнина, в която предварително са запържени подправките. Разбъркват се често или се разклаща кархаят, докато хванат лек загар отвън, което им придава характерен вкус. На втория етап огънят се намалява, покриват се с капак и се задушават в собствения си сос, докато се сготвят напълно. По желание се прибавя съвсем малко вода или зеленчуков бульон (не повече от 50-60 мл), за да е по-сочно ястието. Този метод е подходящ за приготвяне на празнични блюда.
Втори метод – Използва се съвсем малко мазнина, колкото в нея да се запържат подправките, след това се прибавят зеленчуците с вода или зеленчуков бульон и се готвят под капак. Количеството на добавената течност зависи от предпочитаната гъстота на ястието, но при всички положения е повече от течността в първи метод. Този метод е по-универсален и е подходящ за ежедневното готвене. В някои региони на Индия правят чхоунка в малък тиган и го добавят към ястието в края на готвенето, когато зеленчуците вече са готови.
Трети метод – Зеленчуците се задушават на пара. Отделно в тенджера се запържват подправките в малко мазнина или се запичат на сухо и към тях се добавят готовите зеленчуци.
Без значение кой метод сте решили да използвате, накрая към готовите зеленчуци може да добавите сос – млечен, доматен или къди сос. Също така може да разнообразявате ястията, като добавяте към тях домашно сирене, ядки, лимонов сок или като ги декорирате с пресни зелени подправки. Дори от едни и същи продукти може да направите безброй различни ястия просто като използвате различните методи на готвене или като ползвате различни подправки. Употребявайте, колкото може по-често, подправките във вид на семена, тъй като те не придават на ястията неприятен кафеникав оттенък. Куркумата, освен че е полезна, добавена в съвсем малки количества, подчертава цветовете на зеленчуците, а в по-големи количества придава атрактивен жълт цвят на ястията.
Ако статията ви е харесала споделете я с приятели и харесайте страничката ми за да получавате още рецепти и статии за аюрведичнта кухня. Благодаря ви, за мен е удоволствие да споделям опита и уменията си с вас.